Strategy/Wikimedia movement/2017/Cycle 2/Reach/Brussels Strategy Salon March 29, 2017/bg

From Meta, a Wikimedia project coordination wiki
Jump to navigation Jump to search

Other languages:
English • ‎Tiếng Việt • ‎dansk • ‎español • ‎italiano • ‎polski • ‎български • ‎עברית • ‎中文

Резюме и бележки

На 29 март 2017 г. събрахме известна група от видни политически експерти от цял свят, за да говорим на работна вечеря за бъдещето на Уикимедия. Използвахме възможността от участието на нашите гости в "RightsCon" в Брюксел, за да свикаме тези разнообразни мислители за разговори по въпроса: къде виждате уикимедианското движение след 15 години? Много от нашите експерти имат опит в правото и академичните среди, други са или са били активисти. Уверихме се, че нашата група представлява различни континенти (Америка, Европа, Африка и Азия) и няколко сектора.

Групата беше разделена на половини, като Хорхе и Ян се присъединиха към различните краища на дългата маса и водеха бележки от двата разговора, които се провеждаха успоредно. Както показват бележките по-долу, тези разговори се различаваха.

Бележки на Ян

Разговорът в края на масата при Ян бе фокусиран върху рисковете за проектите на Уикимедия, без Ян да пита специално за този аспект. Това бе донякъде изненадващо, но също така и много интересно за следене. Като общо наблюдение, всички се съгласиха, че Уикимедия е история на успеха, но е изправена пред значителни заплахи.

  • Участниците бяха загрижени за последните събития в обществото и политиката. Един експерт отбеляза, че Уикипедия се случва в обществото и че "популистката лудост", която се наблюдава, е заплаха за проектите. Друг експерт предположи, че устойчивостта ще бъде от ключово значение и че много положителни събития могат да излязат от фазите на подтисничество, като например при ерата на военното управление в Бразилия, която видя разпространението на важни културни движения.
  • Като цяло бе посочено, че посредническият имунитет ще бъде много важен. Въпреки това, правителствата и частните субекти все повече ще използват условията за услуги на платформи, за да регулират поведението на потребителите и съдържанието.
  • Един въпрос, който притеснява експертите, е относно това, което се случва, когато някой може да насочи стадо тролове да редактират Уикипедия. С приключването на ерата на глобализацията популизмът се увеличава. Поне един експерт смята, че това дава на Уикипедия нова роля като отворена, свободна енциклопедия, която е част от (политическата) съпротива.
  • Друг въпрос, който бе адресиран от експертите, е наблюдаваното съществуване на “две различни Уикипедии“ по отношение на свързаността и достъпа до устройства. Освен това няколко държави имат други платформи, за които експертите смятат, че по-скоро хората биха предпочели, особено за политическото съдържание. Като примери бяха посочени Северна Корея и Турция.
  • Докато откритостта на Уикипедия често се разглежда като сила, един експерт отбеляза, че уикимедианската общност е част от обществото и че обществото се манипулира от "фалшиви новини". Те предупредиха да не се доверяваме на механизмите за самопочистване на общността твърде много, защото обществото и общностите могат да бъдат манипулирани и бързо да се променят. Бе отбелязано, че съществува голям риск за репутацията.

Бележки на Хорхе

Разговорът в края на масата при Хорхе бе органично фокусиран върху различни аспекти, върху които участниците смятат, че Уикипедия и уикимедианското движение трябва да се съсредоточат и да ръководят през следващите 10 до 15 години. Интересното е, че първоначалната част на разговора бе около определението за "движение" и дали Уикимедия би могло да бъде дефинирана всъщност като такова. От тази гледна точка, дискусията се насочи към това каква трябва да бъде ролята на Уикимедия и Уикипедия през следващите 10-15 години.

  • Определянето на Уикимедия като движение може да се разглежда като самообслужване, като няколко експерта твърдят, че "самата Уикимедия не е движение", а просто платформа, която е част от по-големия достъп до знание.
  • Всички експерти се обединиха около необходимостта Уикипедия да се насочи към настоящи и бъдещи технологии, които обикновено се използват за достъп до информация - по-специално аудио и видео. Коментари като "Уикипедия е уебсайт от 2007 г. в ерата на 2017 г." подкрепиха тази мисъл. Това важи не само за четенето, но и за редактирането. Експертите смятат че машинния прочит, машинното изучаване и изкуственият интелект ще играят основно роля през следващите години. Уикипедия трябва да се адаптира към тези технологии - например да може да се редактира с гласови команди.
  • Доверието и качеството на съдържанието бяха нещо, което експертите поставиха в необходимия фокус в близко бъдеще. В един все по-хедонистичен подход към информацията хората искат винаги да се оказват прави, за което балансът между прекалено многото гласове, добавени към темата за качеството на съдържанието е от решаващо значение.
  • И разнообразието се появи по време на разговора. Също така има нужда да бъдат представени по-добре гласовете, които все още не са част от създаването на съдържание. Някои експерти изтъкнаха загрижеността си, че местните и уникални теми се изграждат в Уикипедия чрез традиционните западни гласове - колониален подход към знанието.
  • Експертите също се съгласиха за нуждата Уикимедия да бъде по-политическа. Сегашните политически тенденции не са добри и биха могли да продължат да се влошават с течение на времето. "Неутралността и мълчанието всъщност заемат политическа позиция", за която Уикимедия - организация, която има силен и подходящ глас онлайн - трябва да има по-силен политически подход за защита на откритото знание, което е под постоянни и нарастващи заплахи.

Списък на участниците

Разговорът на Ян

  1. Чинмай Арун (Centre for Communication Governance, Delhi)
  2. Бурчу Килик (Public Citizen)
  3. Кели Ким (OpenNet Korea)
  4. Джо Макнамий (EDRi)
  5. Каролина Росини (Facebook)
  6. Миши Чудхари (Software Freedom Law Center)

Разговорът на Хорхе

  1. Мария Пас Каналес (Derechos Digitales)
  2. Хулио Сезар Гайтан (Universidad del Rosario, Bogotá)
  3. Каролина Ботеро (Fundación Karisma)
  4. Маарит Паловирта (Internet Society ISOC)
  5. Дханараж Такур (Web Foundation/Alliance for Affordable Internet)
  6. Нанджира Самбули (Web Foundation)
  7. Йорис ван Хобокен (IViR, University of Amsterdam)
  8. Урс Гасер (Berkman Klein Center)